Подагра
При подаграта се касае за хронична пуриновообменна болест, която води до хиперурикемия и уратни отлагания в ставите, а също и в екстраартикуларните области. 2-3 % от населението с предпочитание към мъжете на средна възраст са засегнати от това заболяване. Честа фамилна анамнеза. За проявата преди всичко допринасят наднорменото тегло (при 70 % доказано), богатата на пурини храна и злоупотребата с алкохол.
Нормални стойности на пикочната киселина
Мъже 3,4-7,0 mg/dl (202-416 mol/l)
Жени 2,4-5,7 mg/dl (142-339 mol/l)
Горната гранична стойност за пикочната киселина в кръвта при мъжете е 7,0 mg/dl (416 mol/l). При серумни стойности над тези се покачва рискът за заболяване от подагра. При стойности на пикочната киселина до 8,0 mg/dl(476 mol/l) около 20 % получават подагрозен пристъп, при стойности над 9 mg/dl (535mol/l)практически всеки заболял получава подагрозен пристъп и всеки втори има уратни камъни в бъбреците.
Първична подагра
Вродена обменна болест с повишаване на пикочната киселина, която в по-голяма част от случаите е обусловена от намалено отделяне на пикочната киселина и в около 10 % от случаите от повишено образуване на пикочна киселина. По правило молекулярният дефект е непознат. Х хромозомно обусловени ензимни дефекти, които протичат с пикочокиселинна хиперпродукция са рядко. При всеки пациент с наднормено тегло трябва да бъде изследвано нивото на пикочната киселина.
Вторична хиперурикемия
- Повишено образуване на пикочна киселина при левкемии, полицитемия, цитостатична и рентгенова терапия, продължителен псориазис и при хемолитични анемии (напр. оловна интоксикация).
- Нарушение в отделянето на пикочна киселина при салуретична и салицилатна терапия, при лактацидоза и злоупотреба с алкохол.
- Намалено отделяне на пикочна киселина при бъбречна недостатъчност.
- Зачестена поява при затлъстяване, захарен диабет, хипертония, хиперлипопротеинемия от ІІ / ІV тип, атеросклероза.
- Кетози при богата на мазнини храна, захарен диабет, нулева диета.
Клиника
Асимптомна подагра (І стадий)
Дългогодишна безсимптомност при повишени стойности на пикочната киселина до поява на първите подагрозни пристъпи. Докато при мъжете този стадий най-често започва след пубертета, при жените най-често след менопаузата.
Остър подагрозен пристъп (ІІ стадий)
Той започва (най-често нощем) много остро от пълно здраве до непоносими болки предимно на една от ставите на долните крайници, която е подута, чувствителна при натиск и синьочервено оцветена. В най-честите случаи е засегната само една става; типична локализация в 80 % е основната става на големия пръст накрака, по-рядко са подагрозните пристъпи от глезенната став, метатарзалните стави, колянната става, ставите на ръцете или лакътната става. Засягането на ставите на горната половина на тялото е също така рядко, както и засягането на повече стави и е израз на тежко протичане. В пристъп стойностите на пикочна киселина са най-често силно увеличени до 10 mg/dl(595mol/l), от време на време има и нормални стойности. В продължение на 1-10 дни (понякога и седмици) всички явления отзвучават спонтанно.
Междупристъпен период (ІІІ стадий)
След отзвучаване на острия подагрозен пристъп следва период на пълна безсимптомност, който при нелекувани до поява на следващия подагрозен пристъп най-често продължава една година. Много дългите периоди са необичайни и в по-малко от 10 % от случаите могат да липсват напълно по-нататъшни подагрени пристъпи.
Хронична подагра (ІV стадий)
При протичането с години на нелекуваната подагра се стига до типични локални уратни отлагания (тофи) по ушната мида, ставната капсула, лигавичната торбичка и сухожилните влагалища с необратими ставни деформации и деструкции. Типичната рентгенова снимка показва щанцовани близкоставни узури. Уратните отлагания в бъбречната сърцевина водят до образуване на уратни камъни (на рентгеновата снимка лъчепропускливи). Последици са бъбречни колики, пиелонефрит и накрая бъбречна недостатъчност. В този стадий няма безболезненост и полиартикуларното засягане е типично.
Подагрозният бъбрек е най-важното усложнение. В половината от случаите е налице бъбречно въвличане. Клиничната картина е комбинация от пиелонефрит като последица на уратна нефролитиаза и съдови изменения с картината на нефросклероза. Протичането е проградиентно до бъбречна недостатъчност. Съпътстващи и последващи заболявания на подаграта са пиелонефрит, уратни камъни, бъбречна недостатъчност, хипертония, коронарна и церебрална склероза.
Диагностика:
- Анамнеза: профилактично изследване при всички пациенти с наднормено тегло, диабет, метаболитен синдром; спазми на подбедриците по време на сън, скованост и тежест на краката; първият подагрен пристъп е сигурен белег.
- Лабораторна диагностика: ПКК, СУЕ, Пикочна киселина.
- Ирисова диагностика
- Ехографска диагностика на бъбреци и пикочен мехур.
Диференциална диагноза на острия подагрозен пристъп: Остър пристъп на хроничен полиартрит, инфекциозни артрити (напр. гонорея, постоперативно, травматично), артрит при псориазис, при болест на Reiter и при хроничен полиартрит, артрит при остра ревматична температура, алергично обусловен артрит (хепатит, малигноми, болест на Crohn), тендовагинит, тендосиновиит, еризипел, активна артроза, обменни заболявания с подагрозно подобна симптоматика при хиперпаратиреоидизъм, хемохроматоза, захарен диабет.
Алтернативна терапия:
- Биорезонансна терапия: регулиране на обмяната, детоксикация.
- Озонова терапия: голяма автохемотерапия
- Фитотерапия
- Индивидуален хранителен режим
