Подаграта представлява смущение на пуриновата обмяна. В организма се получава натрупване на пикочна киселина от разпадането на нуклеопротеидите в тъканите и от пурините, внесени в организма с храната. Болните от подагра са обикновено хора, които злоупотребяват с консумирането на месо, храни, богати на пурини, алкохол. Среща се обикновено при мъже на възраст от 35 до 50 години. Жените почти не боледуват. Подаграта засяга предимно мъжете, тъй като женските полови хормони естрогени оказват защитно действие.
Подагра с различна етиология е разгледана подробно в следните секции:
Подаграта се проявява в две форми - остра и хронична.
Острата форма се манифистира с подагричен пристъп, който се изразява с появата на много силна болка в метатарсо - фалангеалната става на големия пръст на крака. Болката се явява обикновено през нощта, на разсъмване. Ставата е подута, а кожата е зачервена и топла. Най-лекото докосване усилва болката. Температурата по време на пристъпа се повишава до 39-40 градуса. През деня болката стихва, но ставата продължава да е подута и кожата зачервена. През следващите нощи болката пак се подновява. Пристъпът трае няколко дни. Интервалът между отделните пристъпи може да бъде доста дълъг, понякога трае с години. Подагричният пристъп може да засегне, освен ставата на големия пръст и други стави на долния крайник - глезенна, колянна и т.н.
При хроничната подагра се получава отлагане на соли от пикочна киселина в ставните хрущяли и ставните торбички, което причинява с течение на времето деформация на ставите. На мястото на отлагането на солите на пикочната киселина /предимно натриеви урати/ се образуват малки възелчета, наречени тофи /tophi/. Първоначално те са меки, но след това се втвърдяват. Тофите се откриват лесно по ръба на ушната мида, по-рядко по ставите на пръстите. При подагра се засягат вътрешните органи, най-вече сърцето /миокардиодистрофия/ и аортата. В бъбреците може да се развие хроничен подагричен нефрит.
Болните, които страдат от хронична подагра, с течение на времето получават деформация на крайниците, което значително намалява тяхната трудоспособност.
Диагнозата на подагра се поставя от лабораторни показатели: повичено ниво на пикочната киселина (въпреки, че не е категоричен белег за налична подагра), хиперурикемия, левкоцитоза, електролитни нарушения, повишена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ). Осъществява се пункция на засегната става и след осъществяване на светлинна микроскопия се откриват мононатриево уратни кристали в синовиалната течност.
Целта на лечението е да се овладее болката и сковаността. Предписват се НСПВС, който прекъсват развитието на подагрозния артрит. След повлияване на болката, този тип медикаменти се спира. Вторият тип препарати, които се приемат, имат за цел да намалят нивото на пикочната киселина в кръвта.
Подробно лечението на подагра и необходимата профилактика са разгледани в подагра – особености, пристъпи на болестта, диета при подагра, лечение на ставните кризи, лечение на хиперурикемията.
При подаграта има фамилна обремененост. Възрастта и полът представляват риск за развитието й. Други рискови фактори са наднорменото тегло; пиенето на големи количества алкохол, води до хиперурикемия; ядене на храни, богати на пурини предизвиква и усложнява подаграта. При това заболяване се спазва диета номер 6.
